Приобщаващо образование
в образователната система като част от „Закона за предучилищното и училищното образование“
Приобщаването е водеща ценност в съвременното демократично общество. Участието на всеки човек в общите дела е безусловно право, независимо от неговия пол, увреждане, раса, етническа принадлежност. За това се създават необходимите материални, институционни и културни предпоставки за участието на всеки индивид в обществото. Усилията за приобщаване са насочени към промяна на средата, а не на индивида.
Фундаменталните документи, проправящи пътя на ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ са Всеобщата декларация за правата на човека (1948) и Конвенцията на ООН за правата на детето (1989).
За пръв път идеологията на приобщаването са загатва в Световната декларация за образование за всички от Жомтиен, Тайланд (1990), ), в която се подчертава колко е важно хората от различните групи да получат достъп до образование в образователната система, въпреки че терминът „приобщаване“ не се използва в нея, но се подчертава колко е важно хората от маргиналните групи да получат достъп до образование в общообразователната система.
Приобщаващото образование означава, че всички ученици, независимо от техните силни и слаби страни, в която и да било област, стават част от училищната общност. Те са приобщени в усещането си за принадлежност към другите ученици и учители.
![]() |
Въпреки че в последните години са предприети мерки, които могат да бъдат окачествени като практики на приобщаващо образование, то все още не е сред приоритетите на образователната политика в България. Приобщаващото образование отсъства и от официалния дискурс, тъй като е подменено с понятието интегрирано обучение, което носи различен смисъл.
ПРИОБЩАВАНЕ И ИНТЕГРАЦИЯ.
Общото между двата подхода е стремежът към включване в обща среда. В същото време между тях има и редица важни разлики, които превръщат интеграцията в междинен етап при прехода от институционализация и специално образование към приобщаване, а именно:
ИНТЕГРАЦИЯ |
ПРИОБЩАВАНЕ |
Промяна на детето, за да пасне то на системата (стандарта) |
Промяна на средата (системата), така че тя да отговори адекватно на разнообразието от ученици с различни нужди |
Основно понятие е „специални образователни потребности“ |
Основно понятие е „бариери пред играта, ученето и участието“ |
Включване на деца с увреждания в общообразователни училища |
Подход за цялостно развитие на училището - споделени отговорности и съвместно решаване на проблемите |
Не всички деца са обучаеми и могат да бъдат интегрирани |
Всички деца са обучаеми и могат да бъдат приобщени |
Фокусира се върху академичните умения |
Отчита наличието на различни видове умения, не само академични |
ИНТЕГРАЦИЯ |
ПРИОБЩАВАНЕ |
Фокусира се върху методите на препо- даване и/или коригиране на дефицитите |
Фокусира се върху цялостна промяна на средата - практики, политики и култура в училище; изграждане на достъпна и гостоприемна среда за всички |
Фокусира се върху работата с детето в училище и/или в ресурсния кабинет |
Обхваща и работа с други системи и с общността като цяло, активизиране и използване на ресурсите на общността |
Специална среда, оборудване, учебни техники, допълнителни ресурси за всяко дете |
Ресурсите се разпределят така, че да подкрепят ученето на всички ученици |
Индивидуална подкрепа от страна на учителя |
„Деца обучават деца" и взаимопомощ между връстници |
Специален учител |
Екипен подход |
По-голямата част от ресурсите и мето- дите са насочени към детето |
По-голямата част от ресурсите и методите са насочени към професионалното развитие на учителите или към системата |
Ако детето отпадне от училище, повтаря класа или е изключено, вината е негова |
Вината е на системата |
Достъпност на общообразователните училища като физическа възможност за присъствие |
Достъпност и адекватност на учебната програма и съдържание, на преподаването на учебния материал |
ПРИОБЩАВАНЕ, АСИМИЛАЦИЯ, ВКЛЮЧВАНЕ И ИЗКЛЮЧВАНЕ.
Това са основните категории.
Приобщаването не означава асимилация или просто въдворяване на индивиди в съществуващата система на образование. Процесът, чрез които се повишава участието на учениците, води до намаляване на натиска за "изключване". А терминът "включване" често се използва като синоним на "приобщаване" или "интеграция". Но неговата употреба е много широка. Вариантите на включващото образование се определят от степента на участие на учениците със специални нужди в редовното обучение: специално образование, интегрирано образование, приобщаващо образование.
В последната промяна на:„Закона за предучилищното и училищно образование“ – един от държавните образователни стандарти е именно:
„Приобщаващо образование“, като държавният образователен стандарт за приобщаващото образование има за цел да определи условията и начините за осигуряване на подкрепа за равен достъп до качествено образование и за развитие на потенциала на всяко дете и ученик с цел неговата личностна, професионална и гражданска реализация в обществото.
Държавният образователен стандарт за приобщаващото образование включва:
1. принципите на приобщаващото образование;
2. условията и редът за осигуряване на обща подкрепа за личностно развитие на децата и учениците;
3. условията и редът за осигуряване на допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците въз основа на оценката на индивидуалните им потребности и изготвянето на план за подкрепа на детето или ученика от екип за подкрепа на личностното развитие в детската градина или училището;
4. изграждане на позитивен психологически климат в училището;
5. структурата, условията и редът за утвърждаване на индивидуалните учебни планове и на индивидуалните учебни програми на ученици със специални образователни потребности и на ученици с изявени дарби ;
6. условията и редът за постъпване, организацията и осъществяването на обучението и подкрепата за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности в специалните училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания и в центровете за специална образователна подкрепа.
Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование и се реализира в съответствие със следните принципи:
1. Гарантиране на правото на всяко дете и ученик на достъп до детска градина или училище найблизо до неговото местоживеене и на правото му на качествено образование.
2. Гарантиране на достъпа на всяко дете или ученик до подкрепа за личностно развитие в зависимост от неговите индивидуални потребности.
3. Прилагане на диференцирани педагогически подходи, ориентирани към интересите и стимулиращи мотивацията на детето и на ученика.
4. Приемане и зачитане на уникалността на всяко дете и ученик с неговите индивидуални потребности и възможности, личностни качества, знания, умения и интереси;
5. Равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование.
6. Системен подход на организация и сътрудничество на образователните институции в областта на приобщаващото образование на всички равнища на управление и екипност, използване на приобщаващи педагогически практики, създаване на сигурна и подкрепяща среда.
7. Сътрудничество между всички участници в процеса на приобщаващото образование – детската градина/училището, детето/ученика, семейството и общността.
8. Намаляване на влиянието на социалните неравенства върху ученето и върху участието на децата и учениците в дейността на детската градина или училището.
9. Нетърпимост към дискриминиращите нагласи и поведение и подготовка на децата и учениците за живот в приобщаващо общество.
10. Гъвкавост и динамичност на процеса на приобщаващото образование, съобразно потребностите на децата и учениците и в зависимост от спецификата на обществения живот.
Общата подкрепа за личностно развитие в училището гарантира участие и изява на всички деца в групата за задължително предучилищно образование и на всички ученици в класната стая и може да включва:
1. Екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти.
2. Кариерно ориентиране на учениците.
3. Занимания по интереси.
4. Библиотечно-информационно обслужване.
5. Грижа за здравето въз основа на информация от родителя за здравословното състояние на детето и за проведени медицински изследвания и консултации.
6. Осигуряване на общежитие.
7. Поощряване с морални и материални награди.
8. Превенция на обучителните затруднения.
Децата и учениците, които получават обща или лична подкрепа за личностно развитие я получават не само в детската градина и училищата, но и в центровете за подкрепа на личностното развитие, където общата подкрепа може да включва:
1. Занимания по интереси за развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата на децата и учениците в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта.
2. Кариерно ориентиране на учениците.
3. Педагогическа и психологическа подкрепа, включително:
• дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение.
• Библиотечно-информационно обслужване.
• Логопедична работа.
Общата подкрепа за личностно развитие по цели включва:
- пълноценното личностно развитие и изява на децата и учениците чрез включването им в организирани образователни, творчески, възпитателни, спортни и спортно-туристически дейности на общинско, областно, национално и международно равнище, включително и през ваканциите;
- подпомагане на кариерното им ориентиране чрез дейности, насочени към стимулиране развитието на личностни качества и придобиването на социални компетентности;
- участието им в организирани групи за занимания по интереси в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, глобалното, гражданското и здравното образование, както и за придобиване на умения за лидерство;
- педагогическата и психологическата подкрепа, както и логопедична работа.
Училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение, които са израз на общата воля и координираните усилия на всички участници в образователния процес.
Освен общата и лична подкрепа на децата за личностното им развитие, има още един вид подкрепа - допълнителна.
Допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците се предоставя въз основа на извършена оценка на индивидуалните им потребности.
Оценката на индивидуалните потребности на дете или ученик е процес на събиране и анализиране на специфична информация за неговото функциониране, силните и слабите му страни, затруднения, потенциал за оптимално развитие, както и оценка участието му в образователния процес и възможностите за реализация.
Оценката на потребностите на дете или ученик, което не владее български език, се извършва на езика, който детето/ученикът владее най-добре.
Оценката на индивидуалните потребности на деца и ученици със специални образователни потребности се извършва от психолог, логопед, ресурсен учител, а при деца с увреден слух и от рехабилитатор на слуха и говора, съвместно с учителите които преподават на ученика или класния ръководител
Оценява се познавателно развитие, комуникативни, социални умения, физическо развитие, адаптивно поведение, психични реакции и семейно функциониране.
Оценката на индивидуалните потребности на деца и ученици в риск се извършва от психолог или от социален работник съвместно с класния ръководител и с учителите, които преподават на ученика в училището.
Оценяват се рисковите и защитните фактори в ситуацията на детето и неговата среда.
Оценката на индивидуалните потребности на деца и ученици с изявени дарби се извършва от класния ръководител и от учителите, които преподават на ученика в училището, съвместно с психолога или педагогическия съветник.
Оценката на индивидуалните потребности на деца и ученици с хронични заболявания се извършва от психолога съвместно класния ръководител и с учителите, които преподават на ученика в училището, в сътрудничество с личния лекар на ученика.
Оценява се здравословното състояние на детето и влиянието му върху обучението.
Институциите в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.
Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:
1. Работа с дете и ученик по конкретен случай.
2. Психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания.
3. Осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, специализирано оборудване, дидактически материали, методики и специалисти.
4. Предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания.
5. Ресурсно подпомагане.
За подкрепата на личностното развитие на детето или ученика се сформира екип, в чиито състав са: ресурсен учител/специален педагог, както и други специалисти според индивидуалните потребности на детето или ученика – рехабилитатор на слуха и говора, учител на деца с нарушено зрение, класен ръководител, учители, които преподават на ученика. В заседанията на екипа може да участват представител на отдела за закрила на детето и други специалисти при необходимост.
За ученици със специални образователни потребности, които се обучават в дневна, вечерна, комбинирана, дистанционна форма или в дуална система на обучение, и за ученици с изявени дарби, които се обучават в комбинирана, дистанционна форма или в дуална система на обучение, при необходимост се разработва индивидуален учебен план въз основа на рамковия, типовия или училищния учебен план. За обучението по всеки учебен предмет от индивидуалния учебен план екипът за подкрепа за личностно развитие на ученика разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от директора на училището. В индивидуалната учебна програма се конкретизират целите и компетентностите на учениците като очаквани резултати.
Освен масовите училища, в които биват приобщавани учениците със специални образователни потребности, те могат да се обучават в специални училища. Специалните училища за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение, функционират като институции във връзка и взаимодействие с другите институции в системата на предучилищното и училищното образование, със специализираните институции за деца , със социалните услуги в общността.
Дейността на специалните училища по е насочена към:
1. Обучение, осигуряващо успешна социална интеграция и професионална реализация на децата и учениците със сензорни увреждания.
2. Подготовка за включване на децата и учениците със сензорни увреждания в общообразователна среда.
3. Ресурсно подпомагане на деца и ученици със сензорни увреждания.
Обучението на учениците с нарушено зрение и на учениците с увреден слух в специалните училища се осъществява в съответствие с:
1. училищни и индивидуални учебни планове съгласно държавния образователен стандарт за учебния план;
2. учебни програми по общообразователните учебни предмети съгласно държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка;
3. индивидуални учебни програми, разработени от учителите по съответните учебни предмети и от специалистите в екипа за подкрепа за личностно развитие на ученика съгласно учебните програми по общообразователните учебни предмети, съобразени с индивидуалните потребности и възможности на ученика;
4. учебни програми по специалните учебни предмети, утвърдени от министъра на образованието и науката индивидуална рехабилитация на слуха и говора, развитие на речта, развитие на речта и произношение, фонетична ритмика, моторика, музикални стимулации, реч и предметна дейност;
5. познавателни книжки, учебници и учебни комплекти по специалните учебни предмети, утвърдени от министъра на образованието и науката.
6. учебни планове и програми за професионално образование и обучение за ученици със сензорни увреждания съгласно Закона за професионалното образование и обучение и държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия.
Центърът за специална образователна подкрепа извършва:
1. диагностична, рехабилитационна, корекционна и терапевтична работа с деца и ученици, за които оценката на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование е установила, че съобразно образователните им потребности може да се обучават в център за специална образователна подкрепа;
2. педагогическа и психологическа подкрепа;
3. прилагане на програми за подкрепа и обучение за семействата на децата на учениците;
4. обучение на деца и ученици по в задължителна предучилищна и училищна възраст и професионално обучение за придобиване на първа степен на
професионална квалификация или за придобиване на квалификация по част от професия.
СПЕЦИАЛНАТА ПЕДАГОГИКА е клон от педагогиката, посветен на обучението на хора със специални нужди: от една страна с трудности в процеса на ученето, с моторни и сетивни нарушения, с умствена недостатъчност или проблемно развитие, а от друга страна и с изключителни способности, които не са характерни за тяхната календарна възраст.
Специалната педагогика е микс от педагогика, психология и медицина.
Направления на специалната педагогика са:
1. Сурдопедагогика (СРР – слухово-речева рехабилитация).
2. Тифлопедагогика (ПЗЗ – педагогика на зрително затруднените).
3. Олигофренопедагогика (ПДИН – педагогика за деца с интелектуална недостатъчност).
4. Логопедия – занимава се с различни речеви и комуникативни нарушения.
5. Соматопедия – занимава се с различни нарушения в опорно-двигателния апарат.
6. Етопедия – нарушения в характера и поведението на децата по психологически причини.
7. аутистичния спектър и хора с поведенчески проблеми.
ЕКПО – екип за комплексна педагогическа оценка – диагностициране и подпомагане на деца със СОП
5 БЪРЗИ И ЛЕСНИ НАЧИНА ДА ДИФЕРЕНЦИРАМ ПРЕПОДАВАНЕТО СИ:
Един подход, който бихте могли да прилагате, за да индивидуализирате подхода си, е използването на т.нар. компенсаторни стратегии (акомодации). По същество акомодациите включват адаптирането на средата и методите на представяне на учебното съдържание, по начин, който да помага на ученика да участва в учебния процес. Целта им е да «заобиколят» и компенсират слабите страни на детето, така че то да може да продължи да учи.
Първо. Разкажете на класа какво ще учите днес, преди да започнете с урока. Липсата на план и ясна организация на часа, създават объркване и висока тревожност при някои деца. Определете място на дъската, на което всеки път записвайте целите за часа и често се връщайте към тях, докато преподавате, за да покажете как информацията, която представяте в дадения момент се свързва с тези цели;
Второ. Вкарайте ритуали или стандартни елементи в структурата на всеки час. Например винаги започвайте с 3-минутна забавна задача със състезателен елемент, с която да „загреете“ учениците или с нестандартен интересен факт от вашата предметна област. Ясната повтаряща се структура на часа сваля напрежението и създава усещане за сигурна среда;
Трето. Позволете на учениците да изберат как да ги изпитате – устно или писмено. Дайте им няколко(но все пак не много на брой) варианти, между които да избират. Със сигурност целта на проверката е да ни информира дали и до каква степен съответният ученик е овладял конкретните учебни цели и не би трябвало да има значение как той ще демонстрира това. Основните характеристики на нещо, например, освен чрез тест, спокойно могат да бъдат представени в плакат, устна презентация пред класа, концептуална карта или статия в съвременен блог;
Четвърто. Лесно може да индивидуализирате задачите за домашна работа или активностите в час като промените дължината, крайния срок или крайния продукт, който очаквате от различните деца. Ако прецените, че ученик с обучителни трудности няма да се вмести в рамките на часа с 10-те задачи от теста, предложете му да реши 8 и му възложете останалите две като допълнителна домашна работа.
Пето. Когато в рамките на часа трябва да преподадете голям обем от информация (нещо, което сигурна съм ви се случва твърде често), разделете я на малки части, между които планирайте бързи кратки прекъсвания, в които вие или някой от класа да перифразира и обобщи това, което току-що сте представили. Това може да става по различни начини – чрез асоциация, ключова дума или фраза, едно изречение, което да обобщава най-важното. По този начин помагате на учениците да кодират информацията и по-лесно да я прехвърлят в дълговременната си памет, както и ги учите да открояват важните елементи от детайлите. Ако го направите под формата на игра – напр. подавайки топка или теглейки томбола, за да изберете кой да го направи – ще мобилизирате учениците да бъдат по-внимателни за следващото „парче“ информация.
Със сигурност въображението ни може да направи списъка с компенсаторни стратегии и техники неизчерпаем. Все пак каквато и акомодация да изберете, не забравяйте, че за да има тя ефект за конкретен ученик, прилагането й трябва да е резултат от добре обмислена и целенасочена реакция към специалните потребности на ученика. Най-общо при избора на компенсаторни техники може да се придържате към три основни принципа:
• Не изпускайте от поглед учебните и целите на урока.
• Уважавайте нуждите на ученика – избягвайте дейности, които могат да му причинят тревожност или негативна реакция.
• Предлагайте алтернативи – помогнете на ученика да си избере с какво да се занимава като му дадете няколко, но не прекалено много опции.
"Всеки човек е гений. Но ако оценявате
рибата по умението й да се катери по дърветата, тя ще изживее живота си с мисълта, че е глупава."
/Алберт Айнщайн/.
4 ПРИНЦИПА ДА ПЛАНИРАМ УСПЕШНА ДЕЙНОСТ С УЧЕНИК СЪС СПЕЦИФИЧНИ ОБУЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ
За да планирам и проведа една успешна дейност в час с ученик със специфични обучителни трудности, е важно да имам предвид поне две неща:
1. Твърде вероятно е ученика вече да подхожда към ученето с нежелание и липса на увереност, затова то ще има нужда от повече мотивация и подкрепа от моя страна, за да участва в предложената дейност;
2. Много е важно дейността да бъде смислена и успешна за ученика и той да изгражда представа за
себе си на успешен ученик.
Следващите четири принципа ще ми помогнат да планирам дейността си така, че да изпълня горните две изисквания.
Принцип 1
Започвам с личната си нагласа, че ученика иска и може да учи.
Да, може би начините му на усвояване на едно умение или дадена информация, ще бъдат по-различни от общоприетите и понякога ще ми е трудно да стигнем до тези начини, но никога не бива да си мислим, че ученика не може да се научи да прави едно или друго нещо. Винаги трябва да се подхожда с мисълта „да, не може, но ВСЕ ОЩЕ” и да се помисли кои са стъпките към „да, в момента се учим” или „да, вече можем”.
Принцип 2
Както казах, вероятно ученика ще има нужда от подсилване на мотивацията си, за да се включи в дадена дейност, затова се питам предварително какво би могло да го мотивира.
Мотивацията за участие може да бъде разглеждана на три етапа:
- Защо изобщо да участвам?
- Защо да продължавам, когато ми е трудно?
- Какъв беше опитът от това преживяване и ще участвам ли в нещо подобно в бъдеще?
За да има ученика желание да участва, дейността, преди всичко, не трябва да му изглежда заплашителна – тоест да я свързва със свой предишен силно негативен опит на провал, страх, срам. И тъй като глобалната цел е да развием увереността на ученика, ограничавам максимално фрустриращите дейности – например, четене на глас пред класа, преписване на текстове от учебника в тетрадката и др.
Второто условие ученика да пожелае да участва е просто дейността да му бъде интересна – представям си дейността като игра, включвам нещо от интересите на ученика, показвам ентусиазъм. Мотивиращ ефект може да има и желанието за получаване на някаква награда – но този тип мотивация е външен за ученика и не създава истинска мотивация за учене, а просто желание за преминаване през дейността, за да се стигне до наградата. Все пак, ако нищо друго не работи – ще използвам стикери или ще обещая любима дейност или желана оценка. Трябва да се да знае, че един от най-силните мотивиращи фактори е предусещането за успех и за нещо хубаво – ако аз наистина вярвам, че ученика може да се справи и му го кажа, то той също ще повярва в себе си:
• ще му помогна да визуализира успеха си «Знам, че можеш и ще се справиш и че ще го измислиш».
• ще направя усещането за успех осезаемо като се опра на минали постижения на ученика и реферирам към силните негови качества като постоянство, воля, въображение. «Знам, че можеш да го направиш – така, както се научи на еди какво си... Не ти беше лесно, но с много постоянство, се справи!»
• ще му помогна да види пътя до успеха си – «Първо, измисли кое ще бъде първо..., след това и какво ще се трябва да се направи после и подкрепата, че ще стане много добре, сигурен съм.»
«Защо да продължавам, когато ми е трудно?» е вторият въпрос, с който ще се сблъска ученика – често когато премине първоначалният ентусиазъм, се включват заучени навици за разсейване, отказване от задачата, подценяване на собствения труд до момента и т.н. Тогава ще повторя думите си от началото - но този път ще включа и позитивна конструктивна обратна връзка за това как се справя ученика със задачата си до момента: «Много ми харесва и добре си поработил. А сега направи ... какво страшно има!» Третият въпрос, който ще си зададе ученика макар и неосъзнато, е «Какъв беше опитът от това преживяване и ще участвам ли в нещо подобно в бъдеще?» Никога не трябва да се съмнявам, че личният успех и чувство за удовлетвореност са най-големите награди и най-силните мотивиращи бъдещи фактори – затова е много важно да структурирам дейността си така, че ученика да се справи с нея. Когато ученика натрупа повече увереност, ще превърна успеха в публичен успех, тоест целият клас да види как ученика се справя, ще го похваля пред родителите му. Имайки предвид, че често учениците усещат кога оценките и похвалите са заслужени и «подарените» награди ги карат да страдат дори повече.
Принцип 3
За да планирам една успешна дейност с ученика със специфични затруднения, трябва да поставя конкретна, измерима и смислена за ученика цел. Ще започнете от две изходни точки:
1. Какво може да прави ученика към момента и
2. Какво е най-практично да се научи да прави сега на база усвоеното до момента.
Това, от което ученика би имало реална полза, не е сравняването му с връстниците и съучениците му, а стъпването на реалните му умения и нужди към момента. При това основата наистина трябва да е стабилна няма как да се развие нещо ново, ако се тръгне от ниска самооценка, нестабилни знания и умения и лоша мотивация. Въпреки това обаче, понякога се налага да се прескочи или видоизмени някоя стъпка, за да не се получава омагьосан кръг и боксуване на едно място. Ще помисля кое е същественото нещо, което желая да се упражни или овладее в момента, и кое може да остане на заден план за малко – дали, например, е добре да пренебрегнем едно или друго за сметка на добре структуриран модел или дали е целесъобразно да разрешавам смятане с калкулатор, ако логиката на решаването на задачата е вярна, дали може да провеждам изпитването като задавам конкретни въпроси вместо да очаквам ученика да разказва и дали е полезно за ученика да се научи да пише на клавиатура или по добре е да пише на ръка. Понякога учениците със затруднения влагат твърде много психична енергия за затрудняващите ги градивни елементи на една дейност и не успяват да се развиват в по-глобален смисъл. Все пак не бива да забравяме, че за успеха в реалния живот не трябва да сме безгрешни, а е важно да сме разбираеми, адаптивни, ориентирани за времето, пространството и социалните взаимоотношения и уверени в себе си Решавам какво ще бъде новото умение или знание, което ученика трябва да усвои, поставям си цел, която да бъде конкретна, измерима, постижима, реалистична и съобразена с наличното време.
Принцип 4
Ще Направя дейността постижима и ще оставя в ученика усещане за успех
• За да бъде дейността постижима за ученика, е добре да я планирам на принципа «сандвич» - започвам с нещо познато и лесно (това е един вид загряване за дейността и настройка на ученика, че може да се справи), след това включвам същинската част, която е нова и/или изисква повече усилия и време; накрая, завършвам с нещо също лесно и приятно, за да остане в ученика усещане за успех.
• Когато планирам дейността си, си представям всяка стъпка от нея, всеки детайл и обстановката, как ще създам настройка за работа, кои са мотивиращите фактори за ученика, кои са необходимите материали, как ще организирам дейността във времето и пространството, как ще заобикалям възможните «капани» - ученика да се разсее или да не да не е в състояние да продължи или да довърши дейността, как ще дам инструкции, как ще направя демонстрация, как ще окуражавам ученика да бъде по-самостоятелен, кога и как ще дам обратна връзка, как ще стимулирам самооценка от страна на ученика, как ще включа други ученици, родители или колеги в подкрепата на ученика. Целта ми е при това внимателно да планирам така, че ученика да се почувства успешен. Често учениците се провалят не заради липса на възможности или желание, а защото искаме от тях невъзможни неща в невъзможни ситуации. Затова е важно да инвестираме време и усилия именно на етап планиране.
• Колкото и внимателно да съм планирал дейността си обаче, винаги остават някакви колебания или възникват изненади, тогава е неизбежно да подхождам гъвкаво към ситуацията. Може да се наложи да улесня дейността в движение или, напротив, да качвам нивото на трудност и да въвеждам нови елементи на предизвикателство. Колкото и парадоксално да звучи трябва да планирам дори изненадите, винаги имам едно наум, че може да се наложи, и почти със сигурност ще се наложи, да подходя творчески към едно или друго нещо, но когато всичко останало е добре планирано, по-лесно успявам да запазя самообладание и да извикам на помощ въображението си.
• Накрая, но в никакъв случай на последно място по важност, давам възможност и свобода на ученика сам да предложи приятни за себе си варианти за справяне с работата(задачата). Ученикът сам ще ми подскаже как да направя дейността по-достъпна, разбираема и смислена. Не трябва да поставям ученика в ролята на изпълняващ инструкции, а в ролята на партньор, на експериментатор, на изследовател, на творец, на автор...
ПРИМЕРЕН КАЗУС:
Л. е на 16 години, единствено дете в семейството. Родителите му са заети и за него се грижат баба и дядо. Към тях Л. не изпитва никакво уважение, дори посяга да ги удря при направена забележка.
Въпреки това те винаги го защитават пред бащата, който единствен успява да го контролира чрез заплахи. Като малък често боледува, има наднормено тегло, което се отразява на хормоналното му развитие. От малък често посещава болници, но не спазва предписанията на лекарите за здравословно хранене и режим.
Има страх от баща си. Майката винаги го защитава и му позволява и дава всичко. Л. е материално презадоволен. Добър манипулатор е, често бяга от училище и не смята за необходимо да посещава някои часове. Събира се с други деца и бягат от училище, нямат респект от учителите. Л. се влияе от приятелската среда, бяга от вкъщи, краде пари от родителите си, купува цигари и алкохол. Почти за всичко лъже и не може да му се има доверие. Не споделя вкъщи за това, което се случва през деня.
Нещата от които се интересува са футбол и компютри. Като малък е спортувал футбол, но сега му е трудно поради наднорменото тегло.
Родителите виждат, че детето им има проблем, но се страхуват да потърсят професионална помощ.
Указание: Необходимо е да се направи комплексна оценка на детето, като се следват основните компоненти в таблицата:
ТАБЛИЦА ЗА ОЦЕНКА НА ОТДЕЛНИЯ СЛУЧАЙ - КАЗУС
на ………………………………………………………………………. години……
диагноза:……………………………………………………………………
ПОКАЗАТЕЛИ |
|
ДЕФИЦИТИ |
КАПАЦИТЕТ |
||||
|
Физическо развитие |
|
|
|
|||
- общо физическо развитие/груба мот |
орика |
|
|
||||
- фина моторика |
|
|
|
||||
- сензорно развитие |
|
|
|
||||
|
Психическо развитие |
|
|
|
|
||
- емоционално развитие |
|
|
|
||||
- когнитивно развитие |
|
|
|
||||
|
Социално развитие |
|
|
|
|
||
- взаимоотношения в семейството |
|
|
|
||||
- взаимоотношения с децата и съучен |
иците |
|
|
||||
Използвана литература:
1. ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
2. НАРЕДБА за приобщаващото образование
СДК “Учител по информатика и ИТ” към ФМИ на СУ "Св. Кл. Охридски"