Диференциация и интеграция на педагогическото знание

Педагогиката е наука с хилядолетна традиция и опит. Основна цел на педагогиката като наука е да осъществи връзка между поколенията и предаде натрупания педагогически опит. Сред задачите на педагогическата наука се включват: да опише, обясни, прогнозира, педагогическите явления (възпитание, обучение и образование) и да гарантира тяхното успешно реализиране на практика.

За да се признае дадена наука за самостоятелна, тя трябва да отговаря на определени изисквания, правила, норми. Тези норми е прието да се назовават като гносеологическа (познавателна) организация на науката. Това означава всяка наука да притежава свой собствен обект на изследване, предмет, функции, задачи, методи, научни факти, хипотези.

Много науки се занимават с изучаването на човек, като един малък космос. Всяка наука избира свой обект от многопластовата човешка същност. Никоя друга наука обаче не се занимава с възпитанието на човека. Това е приоритет само на педагогиката.

В рамките на общото човешко познание педагогиката принадлежи на системата на социалните науки по силата на избора на своя предмет – възпитанието и обучението на човек. В процеса на своето развитие тя обособява свои клонове. Те представляват единна система, тъй като се обединяват около общата цел, задачи, принципи, методи и средства на възпитание.

Диференцираност на педагогическата практика

Съществуват различни видове диференциация на педагогическата практика:

 а) Според основните видове педагогическа практика - обучение и възпитание (глобална диференциация).

            - Обучението е вид педагогическа практика, когато обхваща предаването усвояването на знания, но някои видове умения и навици (четивни, писмени)  има начини за самостоятелно учене.

            - Възпитанието е вид педагогическа практика,  в която под ръководство се формират интелектуални нравствени естетически физически качества възгледи и убеждения, ценности и отношения овладяват се норми и форми на поведение.

Между обучението и възпитанието като реалности няма резки граници. Това е така, защото в даването на знания, което е основен проблем при обучението неизбежно рефлектира върху това съдържателните компоненти на възпитанието като възгледи и убеждения ценности и пр. Ето защо в педагогиката се говори за така нареченото възпитаващо обучение. Откриването изучаването на различията между тях е по-скоро плод на усилия на научното познание да навлезе по-дълбоко в тяхната същност включително и с помощта на научната абстракция изкуственото има отделяне като самостоятелни обекти. Този факт дава основание педагогическото познание да се диференцира на два основни дяла Теория на обучението и Теория на възпитанието.

По принцип се счита че възпитанието е по-сложно като явление доколкото съдържанието му възгледи и убеждения ценности и т.н. Изисква и по-сложна методика за овладяването им.  Тази сложна преплетеност между  двете явления се отразява върху терминологията с която те се  изразяват.  Тя затруднява и диференцирането като основни педагогически категории.

 б) Според условията в които се реализира педагогическата практика: - предаване овладяване на някакъв опит се реализира буквално навсякъде в обществото в конкретна микросреда и от различни педагогически субекти. Такива са: семейството учебно-възпитателните институции, казармата, в местата за лишаване от свобода, религиозните институции, спорта и свободното общуване между хората. Съществуват и такива условия които изпълняват педагогически неосновни или съпътстващи функции такива са: културните институции(театър кино читалища библиотеки изложбени зали музеи)  медиите, традициите и обичайте.

На конкретните  педагогически условия съответстват субекти: родители-деца; лектор-аудитория; учители-ученици;  обучаващ-обучаем; командири-войници;  треньори-спортисти и т.н.  Практически всички хора в съвременните общества са педагогически субекти изпълняващи една от двете роли  ръководни ръководещи субекти.  Ето защо се прави изводът,  че педагогическата реалност е масова по своя обхват. Тя притежава огромна социална база неприсъща за никоя друга социална сфера.

Разнообразието от педагогически условия, в които протича педагогическа дейност,  също се отразява върху диференциацията на педагогическото знание. То е предпоставка за оформянето на различни частни педагогически науки.

 в) според степента на научна обоснованост на педагогическата практика: - се разделя на два основни вида научно-обоснована и житейска.

Научнообоснованата протича в специализираните институции, а житейската се сътворява от непрофесионални педагози.

Тези два вида практически очертават широк диапазон от междинни техни варианти в тях те съществуват в единство с преобладаване на една от тях. Такива междинни варианти могат да се наблюдават в проявите на културните институции и т.н.

г) Според конкретните форми на проявление:

Този вид диференциация на педагогическата практика се основава на представата, че тя не съществува изобщо като такава. Тя се проявява чрез конкретни форми, такива са: уроците в училище, лекциите, семинарите и упражненията във ВУЗ, тренировките в спорта и т.н.

От друга страна осъзнаването на този вид диференциация е важно, защото то ни подготвя за твърде съществения гносеологически акт чрез логическа абстракция да търсим всеобщото в конкретните учебно-възпитателни прояви.  Без такъв вид абстракция педагогическата теория би обедняват твърде много.

В съответствие с предметната специфика и общите функции на педагогиката като наука се определят и нейните основни задачи, които могат да бъдат диференцирани в следните групи:

• прогностични задачи, които са свързани с изследване на обществените потребности от образование, обосноваване на целта на образованието и идентифициране на определящите я фактори, разработване на методологията на педагогиката, на методите на педагогически изследвания и на евристични модели за развитие на педагогическата наука;

• конструктивни задачи, изразяващи се в изследване на същността, структурата и функциите на педагогическия процес, научното обосноваване на съдържанието на образованието, на системата на образование (принципи на формиране, организация и управление) и открояване на закономерностите на функциониране на педагогическата система (структура, принципи, функции);

• задачи с приложен характер, които се състоят в разработване на педагогически технологии (отнасящи се до ефективни форми на организация на педагогическия процес и методи за реализирането му), създаване на педагогически материали с приложна насоченост (учебна документация, методики, примерни разработки и др.), генериране, проучване и разпространение на добър педагогически опит, изследване и отчитане на въздействието на фактори от социалната среда върху функционирането и развитието на системата на образование.    

Ясно изразеният социален характер на педагогическата наука като обществена по характер позволява да се диференцират следните нейни функции [Цветков, Д. Обща педагогика. Философия на образованието. Изд. ”Веда Словена – ЖГ”, С., 1994; Попов, Любомир – Увод в педагогиката. Аскони – Изд., С., 1993.; Сластенин, В. А., И. Ф. Исаев, Е. Н. Шиянов. Педагогика. ИЦ ”Академия”, М., 2002.]

• светогледна функция – свързва се с усвояване на знания за педагогическата реалност, формиране на педагогически възгледи и убеждения, които детерминират педагогическата дейност и поведение. Изразява цялостно отношение на педагогическия субект към педагогическата наука, професията, другите педагогически субекти и самооценка на собствената професионална дейност и поведение;

• методологическа функция – позиционирането на педагогическата теория и знания като база за интерпретиране и конструиране на частнонаучните педагогически знания предоставя възможност за научно ориентиране при осъществяване на анализ на теории, технологии, системна същност и връзки, предметна специфика на частните педагогически науки, взаимодействие с други социални науки;

• системно-образуваща функция – изразява се в обосноваването на строежа и взаимовръзките между научните педагогически знания в обхвата на педагогиката, както и между всички науки в системата на педагогиката. Проявява се в анализа, синтеза и оценката на съществуващо и ново педагогическо знание;

• описателно-обяснителна функция – изразява се в представяне на съществените характеристики на изследваните от педагогиката явления, на характерните за тях причинно-следствените зависимости и закономерности. Изисква наличието на ясен понятиен апарат и обосновани в познавателен план изследователски методи;

• прогностична функция – проявява се в предвиждане на развитието на педагогическата наука и дейност, базирайки се на задълбоченото изучаване на закономерностите в тях и на влиянието на обществените фактори и условия;

• конструктивно-преобразователна функция – състои се в извеждане на научнообосновани аргументи за усъвършенстване на педагогическата теория и практика и на компоненти на педагогическите (цели, съдържание, принципи, форми, методи) и училищните системи. Нейното реализиране е обвързано непосредствено с изследователска и експериментална дейност;

• рефлексивна функция – свързва се отчитане на влиянието на резултатите от научни изследвания и анализи върху педагогическата практика и последваща корекция във взаимодействието между теория и практическа дейност;

• образователно-политическа функция – обосноваването и научното осигуряване на политиката в областта на образованието се определя в значителна степен от педагогиката като теоретична система.

Диференциацията в педагогическата наука

Педагогическата наука като обществена наука взаимодейства с редица други науки, чиито обект на изследване в най-общ план е човекът. Нейното място в тази система може да бъде откроено отчетливо при разглеждане на осъществяваните връзки, които в зависимост от спецификата на тези науки са различни по тип и интензитет. В тази насока едни от първите и оказващи осезаемо въздействие върху педагогическата теория и практика са връзките с философията и психологията. Утвърдено е виждането за философията като теоретична платформа за осмисляне на педагогическия опит, създаване на педагогически концепции и провеждане на изследвания. Въпреки противоречивите оценки, днес е трудно оспорима нейната методологическа функция по отношение на педагогиката като се има предвид спецификата на философското знание и възгледи, допринасящи за определянето на същностните, целевите и технологичните характеристики на педагогическия процес. Изключително устойчива и продължителна във времето е връзката на педагогиката с психологията. В тази насока е оценяван като значим нейният принос за обосноваване на образователния процес. Общопризнати за конструирането и реализирането на образованието и възпитанието са изискванията за познаването на човешката психика, потребности и възможности, за отчитане на влиянието на механизмите и закономерностите на психичната дейност и развитие на личността. Но не трябва да се отричат трудностите и противоречията, които създава тенденцията на психологизиране на педагогическата теория и практика и игнорирането на значението на социално педагогическите фактори за образованието, възпитанието и развитието на личността. Съвременната наука се характеризира с две съществени и взаимно свързани тенденции и процеса – интеграция и диференциация – които неминуемо влияят и върху педагогиката. Взаимодействието с интегративна насоченост се осъществява под формата на използване от педагогиката на резултати от проведени изследвания, заимстване или взаимно допълване на методи на изследване, понятия, научно съдържание и др. Продукт от визираната тенденция и на потребността от единно и системно изучаване на човека и неговото образование и възпитание е създаването на интегративните науки като педагогическа психология, педагогическа социология, педагогическа етика, етно педагогика, еко педагогика и др.

Диференциацията на педагогическото знание допринася за разширяване на обхвата на изследване на педагогическите явления. В резултат на развитие на процеса на диференциация се обособяват редица по-частни педагогически науки, методики по учебните предмети (частни дидактики) в различните училищни степени и в сферата на висшето образование. В тази насока класификацията може да се направи по определени признаци.

Първият от тях е степен на общност, според който се разграничава обща педагогика, теория на възпитанието, дидактика, сравнителна педагогика, история на педагогиката.

Вторият признак се свързва с вид на отразявания обект по отношение на:

• възраст – възрастова педагогика, в която се включват предучилищна педагогика, училищна педагогика, педагогика на висшето образование, андрагогика (образование на възрастни хора);

• сфера на професионална дейност – професионална педагогика, към която се отнасят юридическа педагогика, педагогика на дейността в сферата на наказателното правосъдие, пенитенциарна педагогика, военна педагогика, медицинска педагогика;

• отклонение от развитието в норма – специална педагогика, в чийто обхват са педагогика за лица с интелектуална недостатъчност, педагогика на зрително затруднените, слухово-речева рехабилитация, педагогика за деца с невро-соматични заболявания, логопедия;

• индивиди, семейства и групи в ситуация на риск – социална педагогика, която обхваща проблемните полета социално педагогическа дейност с индивиди, семейства и групи, социално педагогическа дейност с деца и младежи в риск, хора с увреждания, стари хора.

            Диференциация, интеграция и система на педагогическата наука. Наскоро след обособяването и като самостоятелна наука, в педагогиката се зараждат два противоположни по насоченост и еднакви по сила процеси на диференциация(отделяне, обособяване) и интеграция(обединяване) на знанията. В резултат на тях се появяват много педагогически дисциплини, които по-пълно и точно се свързват с педагогическата практика, така те образуват системата на педагогическата наука. Най-правилно е да се говори за система от педагoгически  науки, отколкото за една наука педагогика. Общата педагогика има фундаментално значение, защото дава пределно общо определение на възпитанието, обучението и образованието. Очертава рамките на педагогиката. В зависимост от възрастта на обекта педагогиката се разделя на:

1.) предучилищна; 2.) училищна-начална, средна, горна; 3.) андрагогия-педагогика за възрастни. В зависимост от здравословното състояние на обекта съществува специална педагогика наречена дефектология - тя се занимава с деца с определена степен на увреждане. При нея основните дисциплини са: 1.) логопедия-при деца с говорни недостатъци; 2.) Тифлопедагогика - при деца със силно нарушено или липсващо зрение; 3.) сурдопедагогика-при деца силно нарушен или липсващ слух; 4.) Олигофренопедагогика-деца с нарушения на интелектуалната дейност в резултат на увреждане на централната нервна система.

Към историческото и диагностичното познание на педагогиката спадат следните дисциплини: 1.) история на педагогиката-проследява в хронологичен ред развитието на педагогическата теория и практика; 2.) история на националното образование; 3.) сравнителна педагогика-изследва в един и същ исторически момент определено педагогическо явление в две или повече страни; 4.) педагогическа диагностика-изучава методите за изследване  в педагогиката; 5.) доцимология-основана от Анри Пиерон (1920-1930), занимава се с проверката и оценката на знанията. В резултат на интегративни процеси се появяват следните дисциплини: 1.) педагогическа психология-занимава се с особености на психическата дейност в учебно-възпитателния процес; 2.) педагогическа социология-изучава социалните взаимодействия между групите в образованието и връзката между образование и общество; 3.) педагогическа етика-изучава морални измерения на професионалния педагогически труд и процес; 4.) превантивна педагогика (педагогика на диавантното поведение) - изследва възпитание и превъзпитание, социализация и ресоциализация при непълнолетни и мaлолетни правонарушители; 5.) спортна педагогика-възниква като интеграция между спортната наука и педагогиката. Изследва особеностите на обучението в отделните видове спорт, особеностите на тренировката като педагогически процес, влиянието на спорта върху възпитанието на личността. В различните страни няма еднакво разбиране за предмета на спортната педагогика. Единството на системата се осигурява от общите методи на изследване, общия обект и близостта в предметите, които винаги са свързани по някакъв начин с възпитанието, обучението и образованието

Диференциация и интеграция на педагогическото познание

Педагогиката може да се разглежда като естествен резултат от процеса на отразяването на педагогическата реалност. Като продукт на научното мислене тя се характеризира с относителна завършеност, благодарение на което можем да я ограничим от останалите науки.

Педагогиката е подвластна на две тенденции, валидни за всички частни науки- на диференциация и на интеграция .

Диференциацията по принцип означава стремеж на познанието към раздробяване, към по-голяма детайлизация и вникване в подробностите, т.е. в превръщането на отделни страни на даден обект в самостоятелни обекти за анализ.

Интеграцията е стремеж на познанието към по-високи степени на обобщеност , от една страна, и към сближаване с други научни области, от друга.

А. Диференциация

1. Същност и видове диференциация  на педагогическото знание

Диференциацията може да се разглежда в три основни аспекта-

• диференциация според обектите на отражение

• диференциация на съдържанието в рамките на отделните педагогически науки

• диференциация според отдалечеността на познанието от педагогическата практика

2. Диференциация според обектите на отражение

Обектът на педагогиката е учебно-възпитателната действителност като цяло. Но тази действителност не е хомогенна, а вътрешно диференцирана и сложна в зависимост от условията или местата, където тя се реализира- детски ясли и градини, училища семейство и т.н. Когато познанието на всеки от тези обекти се оформи по определен начин и придобие определена подреденост, когато започне да се изразява със съответните научни понятия, да разкрива и описва закономерности в тях, то се оформя като отделна, самостоятелна частна педагогическа наука. Такива частни науки са:

Предучилищна педагогика , училищна педагогика, педагогика на ВУЗ и андрагогията - наука за образованието на възрастните – изследват учебно-възпитателната проблематика, валидна за тези учебни институции и съответните им педагогически персонажи.

Специални педагогики – третират проблемите на възпитанието и обучението на деца/лица с различни отклонения в умственото, физическото или социалното развитие Олигофренопедагогика, Тифлопедагогика, сурдопедагогика, логопедия, превантивна педагогика, Етопедия, пенитенциарна педагогика.

Семейна и военна педагогика – В тази система се вплитат съдържателно , но съществуват и като отделно систематизирано знание история на педагогическото образование, история на педагогическото учение /историко –педагогическо познание/  и сравнителна педагогика /сравнително-педагогическото познание.

Съществува и клон на педагогическото познание , обосноваващо научните изследвания на практиката – експериментална педагогика.

3. Диференциация на съдържанието в рамките на отделните педагогически науки:

Съдържанието на всяка частна педагогическа наука е вътрешно диференцирано. Диференциацията  съществува в две форми: глобална и видове знания.

            3.1. Глобална диференциация на съдържанието – изразява глобалното разделяне на педагогическото съдържание на всяка частна педагогическа наука на дидактическа и възпитателна проблематика.

            Дидактическата обхваща проблемите на обучението, на преподаването и ученето като основни педагогически дейности на двата субекта. Тук се интерпретират същността на целите, съдържанието, принципите, методите, средствата резултатите и формите на обучение.

Възпитателната проблематика обхваща проблемите на формиране на разнообразни качества у ръководения субект по педагогически пътища – умения, навици, ценности, отношения, възгледи, убеждения, норми и форми на поведение.

В различните частни науки дидактическата и възпитателната проблематика са засегнати неравномерно.

            3.2. Видове знания – тази форма на диференциация на съдържанието в отделните частни науки се изразява в наличието на разнообразни видове знания в тях:

• констативно /емпирични знания – данни, факти, примери. Те имат илюстративна и са основа за изводи за педагогическата практика

• нормативни знания – изводи, принципи, правила, препоръки

• хипотетични знания – допускания и предвиждания за бъдещи състояния на педагогическата практика

• архаично знание – част от съдържанието, което е загубило своето реално значение, но разкрива етапи, тенденции, промени и противоречия и т.н.

Архаичното знание няма актуална стойност, но отрицанието му е диалектическо.

Б. Интеграция

1. Същност и видове интеграция:

вътрешна интеграция – явлението обща педагогика

външна интеграция – явлението междинни науки

2. Вътрешна интеграция

Интеграцията е стремеж към обосноваване на общото. Ако отделните педагогически науки и системата от тях са акцент върху различията в педагогическата действителност, то интеграцията е акцент върху всеобщото в нея .

Вътрешната интеграция в педагогическото знание има като краен ефект оформянето на един особен вид педагогическо познание – обща педагогика или педагогическа философия; систематична педагогика или педагогика въобще.

            Независимо от разнообразието в названията , този вид познание е всъщност абстрактно-педагогическото равнище на педагогическото мислене.

Общо педагогическото познание се посреща противоречиво в педагогическите среди.

В чисто гносеологичен план то не буди възражения, защото стремежът към пределно високи равнища на обобщаване е естествен и присъщ на всяка научна област Това е знание за всеобщото за класа на педагогическите явления.

Във функционален план обаче то среща възражения от страна на някои специалисти. Основанията са във факта, че педагогиката е практически ориентирана наука, която следва да преобразува практиката съобразно научните достижения. Ето защо  най-целесъобразната форма за нейното съществуване са частните педагогики- те изследват и ръководят конкретни видове педагогическа реалност? Общата педагогика изследва най-общите закономерности на педагогическата реалност /по-точно формите и на проявление/; предлага изводи с пределно висока степен на обобщеност, понякога противоречащи си, поради което такова знание не може да реализира конструктивно-преобразователната функция, т.е. да променя практиката. Поради пределната си обобщеност изводите нямат пряк изход в обучението и възпитанието.

Тези изводи са логични, но представят нещата половинчато, защото:

Общата педагогика е методологическа основа на частните педагогики.

Наличието на методическо равнище продължава конкретизирането на общо педагогическите постановки до пределно ниско ниво на абстрактност, т.е. прави ги практически приложими.

3. Външна интеграция

Външната интеграция представлява интегриране на педагогическото знание с друго научно. Тя има две основни форми: пълна и частична интеграция.

3.1. Пълна интеграция – тази при която като краен резултат при сближаването се оформят нови науки . Обикновено те се наричат гранични или междинни науки: педагогическа социология, педагогическа психология, педагогическа етика, училищна хигиена и други. Тия науки притежават два вида статус – гносеологически и функционален.

Междинната наука е възможна, защото има обща (междинна) за двете науки проблематика. Тази проблематика е общият обект и предизвиква функционалния и статус – междинната наука отразява и ръководи този общ обект.  За да реализира тези си функции обаче, всяка междинна наука си служи с речника на науките, които се интегрират, с фактите и констатациите им, с теоретично обоснованите от тях закономерности и изводи. Всяка междинна наука е резултат от гносеологическото сближение между съответните науки.

Пример: педагогическата психология е резултат от гносеологическото сближение на педагогиката и психологията, но функционална тя е свързана със своя предмет, когото тя отразява и ръководи- това са “психологическите закономерности и особености на педагогическото действие и взаимодействие, на развитието на ученика, учителя и възпитателния колектив в процеса на общуването, дейността, самодейността, на усвояване на учебния материал и нормите на социално поведение.

3.2. Частичната интеграция между педагогиката и другите научни области се изразява във взаимния обмен на различни съдържателни и методологически елементи- фактология, примери, констатации, изводи, препоръки, понятия, принципи, закономерности, методи на изследване и др. При нея не се получава нова наука, но тези връзки помагат на всяка от науките да преодолява успешно евентуалната си изолираност като самостоятелна наука и повишава твърде много гносеологическите и възможности.

 

Използвана литература:

1.)  Любомир Попов Отражение на педагогическата реалност – Обща педагогика II част, София, 2006 (2010).

Студент: ГЕОРГИ РУДОЛФ САЧКОВ

Email: gogors@abv.bg ; GSM: 0884 322 733

Ръководител СДК: доц. Ангел Ангелов

Преподавател: проф. Любомир Попов